Професор Валентин Канавров

КОНЦЕПТ ВИРТУАЛИСТКИ ТРАНСЦЕНДЕНТАЛИЗЪМ

Нека си представим две докосващи върховете си пирамиди. Едната като че ли израства из земята. Основата й е безкрайно вкопана в нея. Пирамидата осезаемо черпи мощ от невидимите й недра. Тя е стъпила здраво и стои величествено. Вперила е връх нагоре към безкрайно възможното, което граничи и прелива в нищото. Върхът е високо в небесата, но все пак ясно и релефно очертан за сетивата подобно кулата на монументална катедрала. Пирамидата го концентрира и заостря до напрегната точка и пулсиращ миг, до своеобразен фокус и предел на дълбинното и земното, на уседнало човешкото.

Другата пирамида е обратно разположена, като е долепила връх до първата. Тя е разтворила обятия откъм висината. Сякаш обхваща възможното и нищото и стреловидно ги насочва към съществуващото, към земното. Двете пирамиди се докосват в своеобразен разделителен, но и свързващ невидим портал. Той изглежда като ефимерна точка, която мощно се разпростира до безкрайно изригващо пространство, но също така наподобява вечността на мига. Порталът е там – във върховете на човешки измеримото и човешки възможното. Той разграничава и отделя двете пирамиди, но същевременно съизмерва човека. Съизмерва неговата крайност чрез безкрайността. Чрез портала пирамидите се събират в единна подредба, преливат една в друга и обменят съдържанието си. Подредбата няма човешка изначалност, но има човешки фокус, който в крайността на човешкото мислене философски съчетава безкрайността на недрата в тяхната невидима материалност с безкрайността на небесата в тяхната невидима възможност.

Общата „точка” между двете пирамиди, невидимият портал между тях е сблъсъкът „чело в чело” (Ницше) на два огромни, концентрирани и насочени потенциала, които засрещат енергиите си. Философията е „тази точка” и „този портал”. Той не е материален, не е физичен. Порталът не е нищо друго освен априоризираното човешко мислене, което в своята не-вероятност по парадоксален начин събира двете безкрайности.

Порталът е в образа на Протей. Вечността на мига и взривената до безкрайност на пространството точка нямат лице. Защо ли някои го отразяват като Цербер?

Виртуалисткият трансцендентализъм е философията на „двете пирамиди”, на колосалния сблъсък „чело в чело” между небесното и земното, проведен по схематизиращо трансцендентален начин и изведен до общ метафизичен концепт. Метафизиката събира в общ априорен топос безкрайните измерения на възможното и виртуалното, на материята и висините, на битието и нищото, на покоя и дейността. Но единствено в осмислящата съзидателна дейност на чистата форма на мисленето. Тя е априорен формат с виртуално „битие”, който основопололага всяко смислено човешко съзидание. Трансцендентализирането на този формат в априорно-апостериорния преход е основният жалон на екзистенцията като осмислено битие, а не като сляпа стихия, фактическа наличност, природна даденост, произволно съществуване, захвърлено във вихъра на страстите и щурането мълчание. Dasein въплъщава тази трансцендентализираща схематизация като изведена простота на битие, която онтологически се разгръща до система на осмислената човешкост, до историята на битието в неговата събитийност, до типиката човек. Тази типика е домостроителна. Тя е световостта на света в нейния човешки образ, разпрострян между недрата на земята, безкрайността на възможното, самотата на битието и актуалността на нищото. В своята екзистенция, т.е. в своята осмислена разположеност между тях човекът е тяхното цяло.

Виртуалисткият трансцендентализъм поема ролята на Ейдотея през портала между двете пирамиди. Защото „тайната” не е в конкретен текст, мъдра мисъл, грабваща сентенция, добре прикрит символ или отиващ зад графоса знак, а в чистата дейностна форма на знанието (мисленето) и в пътя, който тя съграждащо прокарва към смисъла на екзистентността.